100 години от откриване на златното съкровище и гроба на КАН КУБРАТ

До РЪКОВОДСТВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ Уважаеми дами и господа, драги колеги, скъпи сънародници, Пет са големите прабългарски съкровища. Всички те маркират значими битки и територии, където водещи роли са имали великите властелини на старите българи. Всички те са пръснати по света - едни са в музеи, други в частни колекции. У нас се съхраняват само копия на някои от тези образци. Златните колекции на българските владетели от ранното Средновековие не са просто древни иманета, те носят важни политически послания, твърдят учените. Съкровищата са мерило за властта, престижа и възможностите на държавния глава. Създателят на Велика България Кан Кубрат е бил умел държавник силна личност с голям авторитет за прабългарските племена.. Той е успял да обедини българските племена северно от Кавказ и Черно море и да ги превърне във фактор на международната сцена.Завещава на своите синове да не се разделят, за да “не робуват на друг народ”. Важното е да знаем, че земите на дедите ни са се простирали от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло Море наричано в древността тракийско. Дедите ни не са се молили на никого, не са чакали помощ от небето. Обединявайки сили те са успели да създадат една от първите ранносредновековни държави и да дадат писменост на руснаци, украинци, белоруси, сърби. Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че в света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската. Велика Волжска България разширявала границата си посредством своето силно културно влияние. На 29 май 1912 г. десетгодишното пастирче Фьодор Деркач влетяло като хала в къщата на родителите си с вик: "Злато, мамо, много злато, в степта има много злато!" Това се случва в украинското село Малая Перешчепина на брега на р. Ворскла, само на 13 километра от Полтава. Малкият размахвал във високо вдигнатата си ръка искряща от блясък, макар с още полепнала по нея пръст, златна чаша. А цялата история започнала с детски ужас от бащин бой. На връщане от паша едно от телетата пропаднало в яма край пътя по брега. С големи усилия Фьодор и приятелчето му Иван Маджар го изтеглили от нея и... се вцепенили. Под краката на уплашеното животно блестяли златен къс, малка златна табла и няколко чаши. Мълвата за несметното богатство с бързината на светлината се разчула из селото и жителите му хукнали към реката с кирки, мотики и брадви. След час нямало дом без купчина предмети от нечуваното съкровище. Единствено селският учител Виктор Парихин запазил трезв разсъдък, впрегнал каруцата, в луд галоп се озовал в Полтава. Там съобщил в градския музей и съвета за чудната находка. Съкровището на кан Кубрат, открито край с. Малая Перешчепина, Украйна, е най-голямото в ранното Средновековие. Съдържа над 800 предмета. Златото в него надхвърля 25 кг, а среброто - 50 кг. Намира се в Ермитажа. Там е и мечът на Кубрат. На 17 септември 2011 г. тържествено се отбеляза десетата годишнина от откриването паметника на Кан Кубрат по инициатива на госпожа Дора Костова, главен редактор на в-к „Роден край” и г-н Николай Габер. По инициатива на Новосанжарската районна държавна администрация и на международния благотворителен фонд «Хан Кубрат» в продължение на традицията, с начало, поставено през 2001 г. от родолюбиви българи, на срещата в Нови Санжари от 17 декември 2011 г. бе взето решение да се проведе Събор на българите и хората с българско самосъзнание от цял свят по случай 100-годишнината от разкриването на погребението на Кан Кубрат. Беше отчетено, че провеждането на национални събори на българите допринася за съхраняването на българското самосъзнание, за братските отношения между украинския, българския и другите народи, формирали се на базата на Стара Велика България. На 18-ти февруари в българското посолство в гр. Киев се състоя работна среща със следния дневен ред: 1. Създаване на Организационен комитет по случай честването на 100-годишнината от археологическото разкриване на погребението на Кан Кубрат. 2. Обсъждане на предложение за построяване на Мемориален комплекс в с.Малая Перещепина. Срещата откри президента на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат» г-н Румен Спасов. Присъстваха над 30 представители на български организации от цяла Украйна, както и от областната управа в Полтава и районната администрация в Новые Санжары. За ръководител на Организационния комитет единодушно бе избран г-н Николай Габер, лидер на Патриотичната партия в Украйна. На 10-ти март 2012 г., в офиса на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат», се състоя първото заседание на Организационния комитет по подготовката на честванията на 100 годишнината от откриването на погребението на Кана на Стара Велика България - Кубрат и строителството на Мемориалния комплекс в с. Малая Перешчепина, Полтавска област. Форумът бе воден от Николай Габер. Изгражда се Български Организационен комитет с цел достойното участие на представители на България в честванията на 17, 18 и 19 август 2012 г. в Полтавска област. Към момента са се включили Областните и Заместник областните управители на Бургас, София-област, Велико Търново, Търговище, Шумен, Разград, кметовете на градовете Пловдив, Враца, Кубрат и др., представители на науката, културата, изкуствата като: Акад. Андон Дончев, Леда Милева, Васил Михайлов, Нешка Робева, Проф. Аксиния Джурова, Проф. Александър Чирков, Проф. Емил Янев, Георги Йорданов, Съни Сънински , Драгомир Шопов, Тамара Бъртон /внучка на Джон Атанасов /, Иглика Неделчева / Директор на СПГЕ „Джон Атанасов” и др.. Изпратени са писма до: - Президента с молба честването на 17,18 и 19 август 2012 г. да бъде под негов патронаж; - Премиера с молба да оглави българския инициативен комитет за достойното представяне на родината ни в отбелязване на тази знаменателна за всички българи годишнина; - Ръководството на Народното събрание, - Групата за приятелство България – Украйна в Парламента; - Министрите на външните работи; образованието; младежта и науката; културата; транспорта, информационните технологии и съобщенията; - Председателя на Агенцията за българите в чужбина; - Сто кмета на общини и областни управители; - Ректорите на университети в страната; - Участниците в осмата световна среща на българските медии и мн.др. Ще бъде обявен конкурс за рисунка, стихотворение, разказ и есе на тема „ЗАВЕТИТЕ НА КУБРАТ”. Програмата на честването включва бизнес форум, научна конференция и богата културна програма. Уважаеми дами и господа, От името на българския инициативен комитет се обръщаме към РЪКОВОДСТВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ - главни редактори и издатели на медии у нас и по света с молба да се включите в състава на Българския организационен комитет. Обръщаме се с апел към представителите на българските медии по света: - Да обявят кампания за събиране средства за изграждане на Мемориален комплекс „КАН КУБРАТ”; - Журналистически материали, посветени на 100-годишнината от откриването на златното съкровище и гроба на Кан Кубрат, да бъдат публикувани във всички медии по света. Инициативата за честването и изграждането на Мемориалния комплекс е подета от Асоциацията на българите по света с Председател Проф. Александър Чирков, споделена е с българските общности по света. Отчитайки огромния интерес от българи и чужденци, които тръгват на тур из съкровищата у нас, търсят легендите и свещените места по земите ни считаме, че изграждането на Мемориалния комплекс „Кан Кубрат” следва да се превърне в кауза на всички българи в Родината ни и по света. Целта ни е съхраняването на националната памет, превръщайки го в един от символите на българската духовност. С общи усилия нека превърнем това сакрално място, част от европейското наследство в притегателен център! От всички точки на Земята, всеки българин поне веднъж в живота си да има възможност да се преклони пред паметта и величието на основателя на Стара Велика България!.. Успешна работа! http://www.kubrat.in.ua/; Skype: Kan.Kubrat.100.2012.org e-mail: kan.kubrat.100.2012.org@abv.bg; kan.kubrat.100.2012.media@abv.bg; kan.kubrat.100.2012.contest@abv.bg +359 889 888 772; +359 889 687 877; +359 988 819 739; +359 2 4430663; +359 2 4430663; +380938632433