„ТЕОРИЯ И КРИТИКА НА ОНАНИЗМА” Н. ИЛЧЕВСКИ – СЪС СМЯХ ДА СЕ ПРОСТИМ С ТАБУТАТА!

Заглавието звучи страшно, но на практика това е жестока критика на консумативното общество – казва авторът. Във време в което има фризьорски салони и психотерапевти за домашни любимци, а мъжете се епилират и гримират, е време да погледнем на едно табу и да му махнем кепенците. На фона на гей парадите, войнстващата порноиндустрия и рекламите за запек и газове, това е направо невинна тема – разглеждаща личните занимания на повечето от зрелите хора. При това с много хумор. След почти 20 годишно писане излиза труд посветен на едно от най-големите човешки табута. В 9 специални раздела и 66 глави темата за самопосягането е разгледана от всички ъгли – психология, медицина, общество, историческо възникване и дори правни норми. Голямото достойнство на книгата е, че е написана с невероятно чувство за хумор и е подходяща за всички възрасти над 14 г. – казват от издателството. Първият път, когато четохме ръкописа, бяхме доста смутени, но след първите десет глави, влязохме в темата и започна да ехти смях на залпове. Самият автор определя труда си като жестока критика към консумативното общество, чийто връх е консумирането на самия себе си. Сатира, почти философски есета за възникването на „пипнозата” (специално измислен термин) и тотална ирония въвеждат читателя в онова нещо, което е познато почти на всеки, но е тотално отбягвана обществена тема. Табуто е толкова голямо, че дори няма вицове на тази тема. Илчевски: „Ще се учудите сигурно, ако ви кажа, че за прическите на кучетата са написани 200 пъти повече страници отколкото е медицинската литература за онанизма изобщо.” От изследванията на Алфред Кинси в САЩ от средата на 20 век почти нищо не е прибавено. Базата си остава на Зигмунд Фройд. Петър Дънов е писал доста по темата, но съветите му са специфични и той смята това за болестно състояние. Както и много светила на медицината от онзи етап. През това време човекът стъпи на Луната и направи утъпкани пътеки в Космоса, но още е в плен на тъмните занимания на ръцете си. Имах невероятен шанс да се захвана с темата. Въпреки, че и аз в началото изтръпвах от мисълта „Какво ще си кажат хората.”. Няколко пъти дори прекъсвах работа. Намерих съратници по темата много по-лесно в Япония и Америка, отколкото в България. Всяко начало е трудно. Когато през 1994 г. излезе заглавието ми „Ръководство за половозрели безделници” някои хора не искаха да я отварят, но 20 г по-късно част от 10 000-те фенове смятат, че това е било отлично средство за запознаване на младите хора с проблемите на влюбването, ревността, секса и брака. Софийската премиера на заглавието е в Клуб Перото на НДК на 27 юни, от 19 ч. По традиция се очаква авторът и издателството да направят оригинална и пищна презентация на четивото. Рецензент е сексологът д-р Златко Илиев.